Симптомы

Шизофрения и инсульт

30.07.2018

Шизофрения и беременность – это опасно!

Шизофрения – тяжелое психическое расстройство. Характерные для него симптомы – это неадекватные эмоции, искаженное мышление и восприятие окружающего. Ещё более сложная проблема – шизофрения и беременность. Течение беременности у женщины с подобным заболеванием, лечение психического расстройства, наблюдение за развитием плода задача более чем трудная, сопряженная с множественными биологическими и личностными отрицательными факторами.

При ведении беременности женщины, страдающей шизофренией, специалистам приходится учитывать влияние психического заболевания как на мать, так и на плод. Более того, лечение шизофрении в этот период фармакологическими препаратами представляет собой реальную угрозу осложнений течения беременности, процесса родов, а также вероятности появления врожденных пороков развития у ребенка.

Вынашивание ребенка само по себе является испытанием для женщины. Понятия шизофрения и беременность в большинстве своем вообще считаются несочетаемыми. Обусловлено такое мнение тем, что в этот сложный период образ жизни будущей матери меняется, происходят значительные изменения в психосоциальной сфере, наблюдаются естественные гормональные изменения.

Вследствие этого учащаются такие состояния как депрессия, обсессивно-компульсивные и тревожные расстройства, психосоциальные и личностные состояния, которые до момента наступления беременности хорошо поддавались лечению. У женщин, больных шизофренией, наблюдается множество осложнений течения беременности и родов. Больные неспособны даже ухаживать за новорожденным, вследствие чего часто теряют право опеки над ним.

В ходе многочисленных исследований было установлено, что шизофрения при беременности негативно отражается на развитии плода из-за нездорового образа жизни, присущего таким пациенткам. Нередки случаи, когда мать с нелеченным психическим заболеванием пренебрегает элементарными правилами: не следит за рационом питания, много курит, употребляет алкогольные напитки, принимает психоактивные вещества.

Нарушенное сознание обуславливает невыполнение беременной необходимых физических упражнений, невозможность полноценного самообслуживания, проживание в условиях антисанитарии, нерегулярное посещение ведущего беременность гинеколога. Более того, женщины, больные шизофренией, в перинатальном периоде склонны к суициду – самому нежелательному исходу психического заболевания.

В послеродовой период психозы женщины усиливаются ещё больше. Больные шизофренией не могут в полной мере удовлетворять потребности ребенка, нередко обладают ограниченным кругом общения. В результате дети матерей-шизофреничек оказываются трудновоспитуемыми, а подрастая, сами заболевают тем или иным психическим расстройством.

Шизофрения и беременность. Есть ли надежда? При легкой форме заболевания лечение можно и нужно проводить, но при условии, что фармакотерапия будет щадящей. То есть назначаемые врачом антидепрессанты и другие психотропные препараты должны иметь такую дозировку, чтобы проникновение их через плаценту в организм плода было минимальным.

При несоблюдении матерью всех рекомендаций врача, при приеме высоких доз лекарственных препаратов, прохождение химических веществ через пуповину усиливается. Следовательно концентрация фармакологических средств в сыворотке крови ребенка увеличивается, вызывая отклонения в формировании и развитии его организма.

Токсический эффект у младенца, преждевременное рождение, мертворождение, врожденные патологии, уродства, поведенческие нарушения в дальнейшем – вот неполный список последствий, которые необходимо учитывать женщинам, рискующим родить ребенка при таком тяжелом заболевании как шизофрения.

www.psyportal.net

Инсульт — признаки и лечение

Инсульт – «мозговой», или апоплексический удар, острое нарушение мозгового кровообращения (кровоизлияние и др.) с повреждением ткани мозга и расстройством его функций.

  • гипертоническая болезнь,
  • атеросклероз сосудов головного мозга,
  • аневризма сосудов мозга,
  • эмоциональный стресс.
  • Основные признаки и симптомы инсульта

    В научной практике инсульт характеризуется общим мозговым истощением, очаговыми психофизиологическими симптомами.

    Первый вид симптомов проявляется по-разному. К примеру, отклонения в сознании из-за потери слуха, желание спать или наоборот, активно двигаться, иногда отмечается обморок, длящийся около двух минут. Чрезмерная головная боль, с которой ранее не было встреч, может сопровождаться рвотным рефлексом. Порой появляется чувство утраты равновесия, шатание, неприятное ощущение, вызванное давлением на ушные раковины. Возможны перемены в психической сфере, снижается уровень мозговой активности, что проявляется на неспособности мыслить, чувствовать, ориентироваться в существующих условиях. Отмечаются случаи возникновения высокой температуры, гипергидроза, учащенного сердцебиения, жажды.

    На основе рассмотренных выше первичных проявлений болезни возникает второй вид – очаговый, то есть нарушение обменных процессов в головном мозге. Сущность происходящих симптомов зависит от того, какая часть мозга претерпела изменения после нарушения структуры кровоснабающего его сосуда.

    В том случае, если мозг способен выполнять функции движения, то возникает слабость в конечностях и ведет к параличу. Следствием потери координации движений, является уменьшение чувствительности, проблемы с возможностью произносить слова и видеть. Такие симптомы, относящиеся ко второму виду, являются следствием нарушения системы мозга, обеспечивающейся сонной артерией.

    Помимо потери чувствительности половины своего тела, рук, ног, или в других определенных местах, отсутствия силы, проблем с речью и возможностью воспринимать фразы, наблюдается спад зрения и толчкообразное ощущение в области сонной артерии, на стороне очага поражения.

    Не редко можно наблюдать изменение походки, нарушения, связанные с вестибулярным аппаратом, постоянный рвотный рефлекс, головные боли, прежде всего, тогда, когда повреждены сосуды, дающие питание головному могу, и являющиеся главными поддерживающими тонус организма компонентами. Подобные симптомы находят первопричину – изменение структуры сосудов, находящихся в черепной полости в шейном отделе позвоночника.

    Появляется опасность для мозжечка, коры головного мозга и всей системы в целом. Могут проявиться симптомы, связанные с возникновением и прекращением головокружений, предметы, окружающие человека, могут видеться в разных положениях. Глаза получают дополнительную нагрузку, и ввиду этого происходит двоение, искривленное изображение. Нарушается способность говорить, двигаться и чувствовать.

    Можно сделать вывод, что симптомы инсульта различны. Следует обратить внимание, что при первых странных ощущениях, которые ранее не были вам знакомы, следует срочно обратиться к врачу, не ожидая момента, когда наступит обездвижение. Большинство людей считают, что инсульт имеет связь исключительно с параличом, но они ошибаются. Откладывая визит к врачу, человек рискует собственной жизнью.

    1. Улыбнуться. При инсульте улыбка будет не симметричной.
    2. Заговорить. Если речь невнятная, как у пьяного человека — это один из признаков инсульта.
    3. Поднять руки вверх. Если человек поднимет руки не одинаково (одна рука существенно ниже) — это также может указывать на инсульт.
    4. Один из симптомов не обязательно означает наличие инсульта, а вот 2-3 в купе с одним или более другими проявлениями (такими как: головокружение, дезориентация, головная боль) являются признаком инсульта. В этом случае следует срочно обратиться за помощью.

      Если у человека уже был инсульт часть симптомов может стать постоянной (например невнятная речь или несимметричная улыбка).

      Первая помощь при инсульте

      Базисная медикаментозная терапия инсульта при повышенном артериальном давлении направлена на:

    5. Коррекцию нарушений дыхательной и сердечно-сосудистой системы.
    6. Проведение манипуляций, направленных на уменьшение артериального давления, противопоказано при показателях свыше 190–110 мм/рт. ст. В случае крайней необходимости могут быть использованы препараты из группы бета-адреноблокаторов в небольших дозировках и с особой осторожностью.
    7. Нормализация температуры тела осуществляется с применением Диклофенака, Напроксена (препараты используют при повышении температуры свыше 38 градусов).
    8. Нормализация водно-солевого обмена осуществляется применением раствора Рингера.
    9. Для нормализации уровня глюкозы может быть использован инсулин. Противопоказано применение растворов, в состав которых входит глюкоза.
    10. Устранение судорог с применением противосудорожных лекарств.

    Медикаментозное лечение

    Для того, чтобы возобновить приток крови к ишемизированному очагу применяют:

  • Препараты из группы антиагрегантов на основе аспирина (Аспирин Кардио, Кардиомагнил); клопидогреля (Плавикс); пентоксифиллина (Трентал).
  • Лекарственные средства из группы антиагрегантов – Гепарин для подкожного или внутривенного введения.
  • Корректоры мозгового кровообращения – препараты, в состав которых водит винпоцетин (для внутривенного введения); ницерголин для внутримышечного или внутривенного введения; эуфиллин и циннаризин.
  • Препараты из группы ангиопротекторов: пероральный прием Аскорутина; пероральный или внутривенный прием Троксерутина; внутримышечное или внутривенное введение Этамзилата.
  • Физиотерапевтические процедуры назначают в период реабилитации пациента и осуществляются в условиях стационара. Используют:

  • Аппараты, оказывающие электростимулирующее воздействие на мышцы.
  • Вибростимуляторы, оказывающие воздействие на определенные точки стопы с целью воссоздания процесса ходьбы.
  • Аппараты, посылающие магнитные импульсы в область поврежденной нервной ткани. Это способствует восстановлению нервной проводимости и улучшению подвижности.
  • С целью восстановления двигательных функций используют аппаратную коррекцию движений.
  • С целью профилактики инсульта могут быть использованы:

  • Препараты, в состав которых входит пирацетам, экстракт гинкго билоба, производные пиридоксина.
  • Антиагреганты, в состав которых входит аспирин.
  • Гипотензивные препараты.
  • Коррекция липидного обмена, по мере необходимости, с применением препаратов из группы статинов.
  • Также требуется своевременное лечение нарушений сердечного ритма и пороков сердца.
  • Народные средства и советы

  • Прокол вен. При «мозговом ударе» прокалывают вены на обеих руках на сгибе локтя и выпускают черную кровь до тех пор, пока не пойдет кровь светлая. Если она пойдет, то смертельная опасность отступила. После кровопускания можно поставить больному клизму с мыльной водой и растворенной в ней поваренной солью. Если это средство не поможет, поставить клизму из смеси столового 6%-ного уксуса (1 стакан) и соли (1 чайная ложка) на 2 стакана воды. Клизму ставить через каждый час (3-4 раза).
  • Первая помощь. Если приходится самим оказывать первую помощь больному, то, прежде всего, его следует уложить в постель, подняв голову повыше, расстегнуть затрудняющую дыхание одежду, на голову положить пузырь со льдом, а к ногам – горчичники. Если горчичников или сухой горчицы в доме нет, то поместить больного в полусидячем положении на кровать, на голову положить лед, а ноги опустить в ведро с очень горячей водой, но не допускать ожога. Когда больной придет в себя, надо поставить ему клизму с солью или столовым уксусом, а когда клизма подействует, дать ему еще слабительное – настой александрийского листа или столовую ложку глауберовой соли.
  • При параличе. Если окажется, что больной после «удара» получил паралич одной стороны (руки, ноги, языка и проч.), то надо класть пузырь со льдом на сторону, противоположную парализованной. Делать это до прекращения головной боли, иначе кровоизлияние может повториться.
  • Шалфей. Пить крепкий чай из травы шалфея лекарственного или свежих померанцевых листьев либо их смеси по 1 стакану 5 раз в день.
  • Чистотел. После инсульта принимать лечебный напиток: 1 столовую ложку измельченной сухой травы чистотела большого заварить 1 стаканом крутого кипятка ровно на 15 минут и процедить. Пить по 2 столовых ложки 3 раза в день в течение 2-3 недель.
  • Живокость полевая. Траву живокости полевой (порошок, настой) принимают при сосудистых и травматических нарушениях головного мозга. 10%-ный настой из травы пьют по 1/2 стакана 3-4 раза в день до еды.
  • Мазь. Приготовить летучую мазь из 1 части спирта и 2 частей любого растительного масла. Полученной мазью растирать парализованные части тела, когда перестанет болеть голова.
  • Шиповник коричный (ванны). При параличе рекомендуются ванны с добавлением отвара измельченных корней шиповника коричного.
  • Лимон, хвоя. Половину лимона очистить от кожуры, измельчить, залить отваром хвои и принимать за час до еды или через час после еды в течение 2-3 недель. Использовать до 2 лимонов в день. После месячного перерыва курс можно повторить.
  • Горох. Гороховая мука улучшает питание головного мозга, нормализует обмен веществ. Принимать по 1/2-1 чайной ложке 2-3 раза в день до еды.
  • Эфир. Когда прекратится кровоизлияние, растереть конечности больного эфиром (но не вблизи огня, чтобы эфир не вспыхнул). Если проделать эту процедуру вечером, то на другой день утром нужно смазать растертые части тела вазелином, а вечером опять растереть эфиром.
  • Диета после инсульта

    Перенесшему инсульт больному нельзя употреблять жирную пищу, следует ограничивать употребление мяса и мясопродуктов, сахара и кондитерских изделий, полностью отказаться от спиртного. Предпочтение отдавать кашам, сваренным на воде, овощам и фруктам.

    nmedik.org

    Первые признаки шизофрении – как распознать болезнь

    Заболевания нервной системы встречаются довольно часто у людей, имеющих наследственную предрасположенность. Большинство из них поддаются лечению, после которого человек возвращается к полноценной жизни. Но, вот что такое шизофрения и можно ли от нее избавиться полностью или нет, к сожалению, до сих пор точно ответить на эти вопросы не может даже квалифицированный врач. Но то, что данное заболевание приводит к полной утрате трудоспособности, было доказано неоднократно.

    Что это за патология: основные понятия

    Болезнь шизофрения – один из самых опасных недугов нервной системы, подавляющий волю пациента, что в конечном итоге приводит к ухудшению качества его жизни. Однако в некоторых случаях развитие патологии можно приостановить, предотвратив недееспособность. Виды шизофрении и соответственно ее формы могут быть различны, причем они значительно разнятся друг с другом, но психиатры утверждают, что данное заболевание – это не один недуг, а несколько типов болезни.

    Несмотря на наблюдения и исследования специалистов, происхождение синдрома установить до конца так и не удалось. Поэтому шизофрения и ее признаки до сих пор остаются актуальной темой. А в простонародье данная болезнь известна под таким названием, как «раздвоение личности» (из-за поведения пациента, нелогичности его мышления). Чаще всего ранние симптомы патологии дают о себе знать в возрасте 15-25 лет и в отсутствии адекватной терапии они стремительно прогрессируют.

    Основную роль в появлении недуга играет наследственный фактор. Внешние причины (расстройства психики, нервной системы, перенесенные болезни, травмы головы и т.д.) имеют лишь второстепенное значение и являются только активатором патологического процесса.

    Как проявляется коварный синдром?

    Эксперты осторожно подходят к изучению шизофрении и окончательному определению данного диагноза. Исследуется обширный спектр возможных нарушений: неврозоподобных и психических.

    Среди эмоциональных симптомов недуга выделяются основные признаки:

  • Прострация – у человека отмечается полное безучастие в судьбе близких ему людей.
  • Также присутствует неадекватное поведение – в некоторых случаях наблюдается сильная реакция на различные раздражители: каждый пустяк может стать причиной агрессии, приступов неадекватной ревности, злобы. Страдают, причем от этого родные люди. С посторонними пациент ведет себя как обычно. Первые признаки шизофрении – утрата заинтересованности к обыденным действиям, вещам.
  • Притупление инстинкта – у человека внезапно отмечается утрата к еде, у него отсутствует желание вести нормальный образ жизни, следить за своей внешностью. Все синдромы шизофрении также сопровождаются бредом, проявляющимся в неправильном восприятии всего происходящего вокруг.
  • Пациент видит странные цветные сновидения, его преследуют навязчивые мысли, что за ним постоянно кто-то наблюдает, хочет расправиться с ним изощренными способами. Больной пытается уличить свою вторую половину в измене (при этом его поведение при шизофрении носит навязчивый характер).
  • Галлюцинации – зачастую подобное расстройство дает о себе знать в форме нарушений слуха: больной слышит посторонние голоса, подсказывающие ему различные идеи. Пациента также могут беспокоить зрительные цветные галлюцинации, напоминающие сон.
  • Нарушение нормального мышления. Такое заболевание, как шизофрения основные симптомы и признаки которого зачастую выявить достаточно тяжело сопровождается отклонениями в мыслительном процессе. Одно из самых серьезных нарушений – дезорганизация в восприятии различной информации, при которой логика у человека полностью отсутствует. Речь теряется связанность, иногда невозможно разобрать, что говорит пациент.
  • Другой признак – задержка мыслительного процесса (человек не может закончить свой рассказ). Если поинтересоваться у больного, почему он резко остановился, ответить на этот вопрос он не сможет.

  • Нарушения двигательных функций. Причины шизофрении могут быть различны, но независимо от ее происхождения, у больного часто наблюдаются непроизвольные, неловкие и разрозненные движения, странные манеры, различные гримасы. Пациент может систематически повторять некоторые действия или впадать в прострацию – состояние невосприимчивости, полной неподвижности.
  • Если при шизофрении отсутствует лечение, то кататонический синдром – первый симптом, отмечающийся у человека. Благодаря современным терапевтическим методикам данное явление встречается довольно редко.

    Если первые признаки шизофрении практически невозможно обнаружить на первоначальном этапе патологии, то галлюцинации и бред упустить из вида невозможно.

    В семьях, которых постоянно присутствуют приступы неоправданной ревности и скандалы, агрессия, депрессия многие относят к нарушениям психики и только в последнюю очередь родные люди начинают задумываться о том, что это шизофрения основные симптомы и признаки которой, еще не столь выражены. Но при благополучных отношениях заболевание легко выявить на первоначальных стадиях его развития.

    В некоторых случаях шизофрения и первые ее признаки может носить неврозоподобный характер. Основная особенность подобных нарушений:

  • страхи, различные фобии;
  • чрезмерное спокойствие;
  • повышенное возбуждение;
  • а также ипохондрия.

Подобная симптоматика дает о себе знать специфически: больной может говорить о том, что он чувствует, как по венам движется кровь, жаловаться на непонятные страхи, к примеру, на боязнь печатных изданий. Человек может спокойно рассказывать окружающим о своих фобиях, видеть цветные сновидения.

Чтобы предотвратить развитие патологии необходимо понимать, что такое прогрессирующая шизофрения и как она может проявляться.

Признаки синдрома: категории

Основные симптомы шизофрении классифицируются по определенным характеристикам. Специалисты выделяют несколько категорий:

golovamozg.ru

Сколько живут после инсульта и возможные последствия

Инсульт – страшная патология, которая не проходит бесследно. Более 80% людей, перенесших инсульт, навсегда остаются инвалидами. Инсульт последствия и причины возникновения болезни. Как уберечь себя и своих близких от смерти и инвалидности. Когда нужно вызвать врача, и какие действия предпринять, чтобы приступ не нанес серьезного урона организму.

Что такое инсульт? Многие из нас не раз слышали это название, но каждый человек уверен, что его это заболевание обойдет стороной. Кто-то думает, что он слишком молод, другие уверены, что это удел хронически больных людей, а третьи и вовсе считают, что это заболевание может появиться лишь у тех, у кого есть наследственная предрасположенность.

Сегодня врачи утверждают, что да действительно патология чаще всего поражает пожилых людей и наследственность тоже играет свою роль, а также хронические заболевания могут стать причиной развития инсульта. Однако также специалисты утверждают, что никто не застрахован от этого опасного заболевания. Все чаще инсульт настигает молодых и на первый взгляд вполне здоровых людей. В чем же причина и чем опасен инсульт?

Причина инсульта головного мозга кроется в различных заболеваниях сосудов. Именно сосуды питают мозг кислородом. Их сеть распространена по всему телу, и они должны быть крепкими, эластичными и чистыми. Если происходит сужение просвета сосуда, по разным причинам, начинается давление на стенку, и она может не выдержать и лопнуть. Так происходит кровоизлияние в мозг. Его последствия чаще всего тяжелы и нарушают важные функции организма.

Другой разновидностью инсульта является некроз клеток головного мозга при закупорке сосудов головного мозга от кислородного голодания.

Наиболее опасен инсульт с кровоизлиянием. При кровоизлиянии образуется гематома, и именно она становится причиной смерти и инвалидности человека. Гематома растет и сдавливает нервные окончания, которые сосредоточены в головном мозге. Мозг перестает нормально функционировать. Человек может потерять речь, двигательную активность, способность самостоятельно дышать. Такие же последствия могут развиваться и при некрозе клеток мозга, однако ишемический инсульт (при котором сосуд не разрывается, а только закупоривается) считается наиболее благоприятным в плане прогнозов и реабилитации для пациента.

Подробнее о видах инсульта

Сегодня врачи выделяют три основных вида инсульта. Именно от вида зависит продолжительность жизни после инсульта и возможность максимального восстановления после приступа. Типы инсульта напрямую зависят от характера повреждения сосудов и клеток головного мозга, а именно:

Субарахноидальный инсульт. Причины этой формы патологии кроются в черепно-мозговых травмах или разрыве аневризмы. Кровоизлияние в этом случае локализуется между мягкой и паутинной оболочками мозга. Смертность от такой формы патологии достаточно высока и достигает 50%. Однако данный вид патологии встречается довольно редко. Осложнения после него самые тяжелые. Развивается мгновенно или в течение нескольких часов после травмы.

Геморрагический инсульт. Причины данной формы инсульта — разрыв сосуда и кровоизлияние в мозг. Смертность от таких приступов достигает 33%. Однако степень инвалидности очень высока. В этом случае кровоизлияние и последующая гематома локализуется в желудочках и под оболочками мозга.

Приступ этого типа развивается стремительно и пациент может впасть в кому уже через несколько минут после того как почувствовал себя плохо.

Ишемический инсульт. Приступ развивается от сужения или закупорки сосуда. Причины сужения сосудов разнообразны от атеросклероза до нервного напряжения. Это самая распространенная форма инсульта. Смертность от нее достигает 15%. При своевременной госпитализации у пациентов чаще всего прогноз на восстановление положительный. Приступ может развиваться несколько дней.

Помимо этого врачи выделяют острый вид патологии, микроинсульт, обширный или спинальный инсульт. Все эти формы отличаются степенью поражения и локализацией. Прогнозы для каждого отдельного случая сугубо индивидуальны.

Несмотря на то, что инсульт в наше время может развиться у любого пациента и даже у молодых людей, существует ряд факторов риска, которые чаще всего присутствуют у пациентов с данным диагнозом.

  • Возраст после 50 лет.
  • Пол мужской.
  • Сердечные заболевания.
  • Гипертензия артериальная.
  • Постоянное нервное напряжение.
  • Наличие вредных привычек.
  • Наличие лишнего веса.
  • Наличие сахарного диабета.
  • Генетическая предрасположенность.
  • Стоит отметить, что последствия инсульта головного мозга напрямую зависят от скорости госпитализации пациента. К сожалению, в нашей стране экстренная госпитализация наблюдается лишь в 30% от общего числа пациентов с данным диагнозом. Врачей вызывают уже когда становится понятно, что ситуация критическая и больному делается совсем плохо. Однако, к примеру ишемический инсульт может развиваться до 3-х суток, и если пациент доставлен в госпиталь в первые сутки, его прогнозы будут более благоприятны. Чаще всего без врачебной помощи остаются люди, которые жили в одиночестве.

    Многие родственники пациентов спрашивают, сколько лет живут после инсульта. Однозначного ответа на этот вопрос не существует. При своевременно оказанной помощи и выполнении всех рекомендаций врача, пациент может прожить еще много лет, но все зависит еще и от возраста, а также от общего состояния здоровья больного.

    Последствия приступа

    Инсульт головного мозга неизменно приводит к негативным последствиям. В принципе нет различий между тем, какие последствия инсульта у женщин, и какие у мужчин. Последствия инсульта у мужчин можно наблюдать чаще лишь по той причине, что у представителей мужского пола эта патология развивается чаще. Самым опасным осложнением инсульта считается повторный приступ.

    Именно от него в первые 30 дней погибают около 40% больных.

    Последствия приступа начинают проявляться с первых минут удара. Пациент испытывает следующие симптомы, которые явно указывают на развитие мозгового инсульта:

  • Повышение давления.
  • Повышение температуры тела.
  • Заторможенность реакции.
  • Судороги.
  • Резкая головная боль.
  • Потеря чувствительности в одной стороне тела.
  • Потеря ориентации.
  • Потеря памяти.
  • Нарушение речи.
  • Кома.
  • После купирования приступа у пациента могут наблюдаться следующие отклонения:

    Паралич. Самое частое последствие инсульта это паралич одной стороны тела. Паралич развивается с противоположной от локализации патологии стороны. При данном нарушении пациент не может больше обходиться без посторонней помощи. Ему нужна серьезная реабилитация, которая может длиться несколько лет. Основные двигательные функции должны быть восстановлены в течение года, мелкая моторика восстанавливается гораздо дольше.

    Потеря чувствительности. Это отклонение характеризуется потерей чувствительности мышц тела. Восстановление должно сопровождаться вместе с упражнениями для возвращения двигательной активности.

    При данном последствии инсульта активно используется ЛФК и другие методы реабилитации.

    Речевые нарушения. Восстановление речевых навыков зависит от конкретного нарушения. Проблемы с речью возникают примерно у трети пациентов перенесших инсульт. Человек может столкнуться со следующими проблемами речи:

  • Нарушение понимания речи.
  • Нарушение собственной речи.
  • Трудности с подбором слов.
  • Нарушение, как понимания, так и воспроизведения речи.
  • Полное нарушение восприятия и воспроизведения речи.
  • Восстановление речевых функций должно начинаться как можно раньше. Для этого пациенту рекомендуются специальные занятия с логопедом. Сроки восстановления довольно длительные. Как правило, речь восстанавливается спустя несколько лет.

    Помимо этих последствий пациент может столкнуться с такими осложнениями как:

  • Гипотонус мышц.
  • Центральный болевой синдром.
  • Трофические патологии.
  • Патологии зрения.
  • Трудности глотания.
  • Нарушения нервной системы.
  • Нарушение координации.
  • Эпилепсия.
  • Все эти нарушения требуют длительного лечения. Часто забота о больных ложиться на плечи родственников, и именно они должны контролировать выполнение всех рекомендаций врача. Сколько живут люди после инсульта, во многом зависит именно от ухода родственников. Главной задачей родных и врачей является предупреждение повторного приступа и реабилитация пациента, которая должна начинаться как можно раньше.

    Прогнозы восстановления

    После инсульта прогнозы для жизни сугубо индивидуальны. Многие родственники также хотят знать, когда возможно полное восстановление больного. Врачи заявляют, что на реабилитацию влияют многие факторы, в том числе и желание самого пациента. Наиболее благоприятные прогнозы на восстановление прогнозируются при следующих факторах:

  • Молодой возраст.
  • Ранняя госпитализация.
  • Инсульт средней и легкой тяжести.
  • Локализация инсульта в позвоночных артериях.
  • Полноценный уход.
  • Правильно организованная реабилитация.
  • Прогнозы на выживаемость – это главное чего ждут родственники от врачей, когда их близкий человек попадает в больницу с инсультом. Инсульт сколько живут после приступа, и от чего зависит этот прогноз? Чаще всего врачи не дают конкретных прогнозов. Главное, говорят они, это предотвратить повторный приступ в течение 30 дней. Далее человек должен прожить год, и только после этого периода риск смерти постепенно снижается.

    Рецидив инсульта это самая частая причина смерти пациента.

    На развитие повторного приступа влияют следующие факторы:

  • Возраст пациента.
  • Несвоевременное обращение в госпиталь.
  • Наличие хронических заболеваний до приступа.
  • Плохое качество ухода.
  • Не соблюдение рекомендаций врачей.
  • Стрессы и нервные напряжения.
  • Врачи утверждают, что если максимально исключить негативные факторы и грамотно подойти к лечению и реабилитации пациента прогнозы на жизнь могут быть благоприятными. Некоторые пациенты проживают еще долгую жизнь, постепенно восстанавливаясь и учась жить заново. Конечно, больше шансов выжить в молодом возрасте, но и у пожилых людей порой обнаруживается такое желание жить, что это удивляет даже врачей.

    Таким образом можно утверждать, что прогнозы зависят от того насколько пострадал мозг, от возраста пациента, ухода за ним и его желания жить. Именно с последним пунктом часто возникают проблемы. Пожилые люди не хотят бороться, они не желают становиться обузой для родных. В этом случае нужна консультация психологов и поддержка близких. Только возродив в человеке желание быть здоровым, можно рассчитывать на его скорое восстановление.

    krov.expert

    Шизофренията – всичко за болестта и нейното лечение

    В статията ще прочетете какво представлява шизофренията. Фази на болестта. Разпространение. Причини и симптоми. Поставяне на диагноза. Различни видове лечения. Медикаменти. Невролептици. Атипични антипсихотици. Хранителни добавки. Билки. Прогноза. Основни термини.

    Шизофренията представлява психично разстройство или група разстройства, характеризиращи се с нарушения и дезорганизация на мисленето, емоционалните реакции и поведението. Шизофренията е хронично и най-възпрепятстващо нормалния начин на живот психично състояние, свързано с аномалии на структурата и функциите на мозъка, нарушения в речта и поведението, налудности и халюцинации. Определя се като психотично разстройство (психоза).

    Думата „шизофрения“ има гръцки произход и означава „разделено съзнание“. Терминът е създаден през 1908 г. от швейцарския лекар Ойген Блойлер, за да опише разделението на умствените функции, което той смятал за основна характеристика на заболяването. (Обърнете внимание, че разделението на тези функции при шизофренията се различава от раздвояването на личността при хора с множествено личностово разстройство.)

    Пациентите с шизофрения обикновено не са в състояние да филтрират сетивните дразнители и имат повишена чувствителност към звуци, цветове и други влияния и явления от обкръжаващата ги среда. Ако състоянието не се лекува, повечето страдащи от него постепенно прекъсват взаимодействието си с други хора и губят способността да се грижат за себе си и за личните си нужди.

    Въпреки че шизофренията е описана още от Хипократ (500 г. пр.Хр.), тя трудно може да се класифицира. Някои психиатри предпочитат да я определят като група разстройства, а не като самостоятелно заболяване – както поради липсата на съгласие относно класификацията, така и поради вероятността различните подтипове на нарушението да имат различни причини.

    Фази на шизофренията

    Протичането на шизофренията при възрастните може да се раздели на три фази. В острата фаза пациентът демонстрира значителна загуба на контакт с действителността (психотичен епизод), който налага намеса и лечение. Във втората фаза (на стабилизирането) първоначалните психотични симптоми са овладени, но съществува риск от повторната им поява при прекъсване на лечението. В третата, поддържаща фаза, пациентът е сравнително стабилен и може да бъде задържан неопределено дълго на антипсихотични медикаменти. Дори в тази фаза обаче повторната поява на симптомите не е необичайно явление и пациентите невинаги се завръщат към напълно нормално функциониране.

    В повечето случаи първият психотичен епизод се предшества от продромална (предупредителна) фаза — с различни поведенчески признаци, като гневни избухвания, отдръпване от социални дейности, липса на грижи за личната хигиена и външния вид, анхедония (загуба на способността за изживяване на радост и удоволствие) и други необичайни прояви. Не съществува типичен модел или начин на протичане на заболяването след първия остър епизод. Около 70% от пациентите с поставена диагноза „шизофрения“ получават следващ психотичен срив пет до седем години след първия. Около 10% от болните се възстановяват след първия психотичен епизод и никога не получават втори. Приблизително 55% от пациентите проявяват хронични симптоми, а останалите имат повтарящи се епизоди през целия си живот, но като цяло могат да водят нормално ежедневие.

    Подтипове на шизофренията

    Според стандартизирания професионален справочник The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, четвърто преработено издание от 2000 г. (обозначено по-долу като DSM-IV-TR), шизофренията се дели на пет подтипа.

    ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ

    Ключовата характеристика на този вид шизофрения е комбинацията от погрешни вярвания (налудности) и чуването на гласове (слухови халюцинации), при сравнително незасегнато настроение и когнитивни функции (разсъдък, способност за преценки и памет). Налудностите на пациентите с параноидна шизофрения обикновено включват мисли за преследване от други хора или намерение да бъдат наранени от тях, както и преувеличена представа за собствената си значимост, но също така могат да отразяват и чувства за ревност или прекалена религиозност. Налудностите обикновено са организирани в обща, последователна рамка. Страдащите от този подтип шизофрения функционират на по-високо ниво в сравнение с останалите подтипове, но при тях е налице риск от самоубийствени действия или насилствено поведение.

    ДЕЗОРГАНИЗИРАНА ШИЗОФРЕНИЯ

    Дезорганизираната шизофрения (наричана в миналото хебефренна) се характеризира с хаотични нарушения в речта, мисленето и поведението, съчетани с равнодушни или неуместни емоционални реакции. Пациентите могат да се държат глупаво или напълно да се откъснат от социалната си среда. Повечето страдащи от този подтип – шизофрения имат слаби личностни структури още преди първия си остър психотичен епизод.

    КАТАТОННА ШИЗОФРЕНИЯ

    За този подтип са характерни нарушения на движенията като ригидност (бавност), ступор (застиналост), липса на контрол, странни пози и повтарящи се имитации на движенията и речта на други хора. При пациентите съществува риск от недохранване, изтощение и самонараняване. Кататонната шизофрения се среща по-рядко в Западна Европа и Северна Америка в сравнение с останалата част от света. Като симптом кататонията често се свързва с нару­шения на настроението.

    НЕДИФЕРЕНЦИРАНА ШИЗОФРЕНИЯ

    Пациентите с това заболяване имат отличителни позитивни и негативни симптоми на шизофрения, но не изпълняват всички критерии за параноидна, дезорганизирана или кататонна шизофрения.

    РЕЗИДУАЛНА ШИЗОФРЕНИЯ

    Пациентите с резидуална шизофрения са имали поне един остър шизофреничен епизод, продължават да показват някои от признаците му на шизофрения, но в дадения момент не страдат от признаци на психоза, като налудности или халюцинации. Те могат да имат негативни симптоми, като отдръпване от другите или леки форми на позитивни симптоми, които сочат, че заболяването не е напълно изчезнало.

    Разпространение на шизофренията

    Демография (разпространение)

    В Съединените щати, Канада и Западна Европа съотношението между засегнатите мъже и жени е 1,4:1. В началната възраст на заболяването обаче е налице сериозна разлика между половете: при мъжете то обикновено се проявява между 18 и 25 години, докато при жените се наблюдават два пика: между 25-35 години и над 45 години. Около 15% от всички жени, които развиват шизофрения, получават тази диагноза след 35-годишната си възраст. При някои жени първите признаци се появяват постпартум (след раждане). В много случаи първоначално се поставят погрешни диагнози, като депресия или биполярно разстройство, тъй като те често изпитват повече затруднения с овладяването на емоциите, отколкото мъжете със същото заболяване. Като цяло обаче при жените са налице по-високи нива на функционирането преди поява на симптомите в сравнение с мъжете.

    Шизофренията рядко се открива при деца преди пубертета, въпреки че съществуват сведения за пациенти на пет- или шестгодишна възраст. Детската шизофрения се намира в горния край на спектъра на тежест на заболяването и се отличава с по-ясно изразена разлика между половете. Тя засяга едно до две деца на 10 000, като съотношението между момчета и момичета е 2:1.

    Честотата на заболяването

    В Съединените щати не е свързана с расовата и етническата принадлежност, с изключение на малцинствените групи в големите градове, които представляват малка част от общото население. Едно проучване във Великобритания повтаря резултатите от САЩ: случаите на шизофрения са значително повече сред расовите малцинства в големите градове. Заболяването е най-разпространено в районите, в които тези малцинствени групи съставляват най-малка част от местното население. Британското изследване включва африканци, население от карибски произход и азиатци.

    Шизофренията в развитите страни, изглежда, се среща по-често сред хората, родени в големите градове, отколкото в селските райони. Освен това по всяка вероятност има и известен генетичен фактор, като случаите постепенно намаляват с всяко следващо поколение.

    Шизофренията е водеща причина за инвалидност не само в САЩ, но и в други развити страни по света. Световната здравна организация нарежда това заболяване сред десетте водещи причини за инвалидност в световен мащаб. Според Националния институт за психично здраве шизофренията засяга около 1,1 % от американското население над 18-годишна възраст. Други оценяват честотата на заболяването на 1,5% от населението. Шизофренията изисква непропор­ционално високи разходи по причини, независещи от броя на страдащите. В САЩ за пациентите с шизофрения се изразходват около 2,5% от целия бюджет за здравеопазване.

    При младите хора заболяването се проявява за първи път обикновено през последните години от училищното образование или през първите години в колежа или на работното място, което често осуетява дългосрочните им планове. Според Федералната агенция за изследвания и здравни услуги на САЩ 70 до 80% от хората с установена шизофрения са или безработни, или работят на длъжност, която е значително под нивото им на квалификация. 10% от американците са с трайни увреждания и 20 до 30% от бездомното население страда от шизофрения.

    Причини за шизофренията

    Смята се, че шизофренията е краен резултат от комбинация на генетични и биохимични фактори и фактори, свързани с развитието и обкръжаващата среда, част от които все още не са напълно изяснени. Не съществува една определена причина за заболяването.

    От много години учените знаят, че при биологичните роднини от първа степен на пациенти с шизофрения съществува 10% риск от заболяването (при 1% риск за общото население). Монозиготният (еднояйчен) близнак на човек с шизофрения може да развие болестта с вероятност 40-50%. Фактът, че рискът не е по-висок, означава, че с шизофренията са свързани фактори на околната среда, както и на наследствеността.

    С шизофренията се асоциират и някои специфични сектори (гени) от човешките хромозоми. Те обаче са различни при различните етнически групи. Учените са склонни да мислят, че тъй като генетичните фактори за шизофренията са различни при различните етнически групи, заболяването не се определя от един-единствен ген. Поради това шизофренията се смята за полигенно разстройство.

    Изследване, проведено от Националния институт за психично здраве през 2007 г., подсказва, че някои гени създават дисбаланс между пътищата на предаване на допаминовите рецептори D1 и D2, като увеличават по този начин риска от шизофрения.

    Още изследвания проведени от същия институт, показват съществуването на връзка между две аномалии във функцията на мозъка при пациенти с шизофрения. Учените използват радиоактивно проследяване и позитронемисионна томография (ПЕТ), за да демонстрират, че при пациентите, за разлика от контролните обекти, намалената активност в една част от мозъка, наречена префронтален кортекс, е свързана с ненормално високи нива на допамина (вещество, предаващо сигнали в мозъка) в стриатума. Високите нива на допамина са свързани с налудностите и халюцинациите на психотичните епизоди при болните от шизофрения. Откритията навеждат на мисълта, че лечението може да бъде по-ефективно, ако е насочено към префронталния кортекс, отколкото със сегашните антипсихотични медикаменти, които се стремят да регулират нивата на допамина, но без оглед на конкретни области от мозъка.

    Нарушение на развитието

    Има основания да се смята, че шизофренията може да представлява нарушение на развитието, свързано с формирането на неправилни връзки между нервните клетки вътре в утробата. Впоследствие промените в мозъка, които настъпват през пубертета, взаимодействат с тези връзки и задействат симптомите на разстройството. Други учени са на мнение, че трудното детство може да доведе до слабости в развитието, резултат от които е и шизофренията.

    Някои фактори от обкръжаващата среда по време на бременността също се свързват с повишен риск от шизофрения. Такива са гладуване на майката, грип през втория триместър и несъвместимост на резус фактора при втора или трета бременност.

    Някои учени изследват евентуалната връзка между шизофренията и вирусните инфекции на хипокампуса (структура в мозъка, свързана с формирането на паметта и реакцията към стреса). Смята се, че увреждането на хипокампуса може да обясни сетивните нарушения, които се наблюдават при болните от шизофре­ния. Други проучват възможността заболяването да е причинено от протеинов дефицит в мозъка, също предизвикан от вирусна инфекция.

    Стресовите фактори, свързани с дома и семейството (например смърт на родител, неразбирателства в семейството и др.) или с раздяла със семейството в късния пубертет (например при заминаване в колеж, в армията или сключване на брак), също могат да провокират прояви на шизофрения при хора с генетично или придобито психично предразположение.

    Симптоми на шизофренията

    Първоначалната поява на симптомите на шизофренията може да бъде внезапна или постепенна. Често обаче тя остава незабелязана в продължение на две-три години, тъй като се случва в контекста на предишни познавателни или поведенчески проблеми. Пациентът може и преди това да е преживявал панически пристъпи, социална фобия или злоупотреба с наркотични вещества, които допълнително затрудняват поставянето на диагнозата. Пациентите с шизофрения невинаги показват едни и същи признаци, а и проявите при всеки пациент се променят с течение на времето.

    Симптомите се делят на две основни категории: позитивни и негативни.

    Цитираният по-горе справочник DSM-IV-TR определя позитивните симптоми на шизофрения като прекомерни или изкривени умствени функции. Те включват четири симптома от първи ранг, известни още като симптоми на Шнайдер (на името на немския психиатър Курт Шнайдер, който през 1959 г. за първи път предлага тези симптоми като диагностични за шизофрения):

  • Налудности;
  • Соматични халюцинации (изкривени възприятия по отношение на собственото тяло);
  • Чуване на гласове, които коментират поведението на човека или разговарят помежду си;
  • Внушаване на мисли (натрапливости) и затваряне в себе си.
  • Налудностите представляват измамни, но силни убеждения, произтичащи от неспособността на пациента да разграничи реалните от нереалните събития. Най-често срещаната форма на налудност при хората с шизофрения е манията за преследване – страдащите вярват, че са жертва на свои близки, на лекуващия ги персонал или на терористи. Друга разпространена налудност е т.нар. референциална налудност, при която човек интерпретира различни обекти около себе си (например картина на стената, песен по радиото, смях в коридора) като насочени или свързани конкретно с него самия.

    Те са резултат от нарушение на сетивните възприятия. Соматичните халюцинации са свързани с усещания или възприятия за собственото тяло и нямат известна медицинска причина (такова например е убеждението на болния, че мо­зъкът му е радиоактивен).

    Слуховите халюцинации (например чуването на гласове) са най-често срещаната форма на халюцинации при шизофрения, въпреки че са възможни и зрителни, тактилни (осезателни), обонятелни и вкусови халюцинации.

    Внушаването на мисли и затварянето в себе си често са свързани с налудното убеждение, че други същества и сили (например Бог, ФБР, ЦРУ, извънземни) притежават силата да внушават или заличават мисли от съзнанието на болния.

    Други позитивни симптоми на шизофренията са:

    Дезорганизирана реч и мислене. Пациентът може да скача от една тема на друга (дерайлиране, свободни асоциации), да отговаря несвързано на въпроси (тангенциалност), да говори неразбираемо поради липсата на граматична структура на езика (бръщолевене, несвързаност).

    Дезорганизирано поведение. Този симптом включва прояви като превъзбуда, несъответстваща на възрастта глуповатост, неспособност за поддържане на лична хигиена, неподходящо за метеорологичните условия облекло, сексуално самостимулиране на обществени места, крещене срещу други хора. В едно изследване се споменава за случай, при който болният часове наред свирел на флейта, застанал на покрива на семейната кола.

    Кататонно поведение. То често се свързва с кататонния подтип на шизофренията и се характеризира с предимно двигателни нарушения. Симптомът понякога се открива и при други умствени разстройства.

    Негативни симптоми на шизофренията

    Негативните симптоми на шизофренията се изразяват в загуба или потискане на нормалните функции. Определят се като „негативни“, тъй като се състоят в липса на определени поведенчески модели и прояви. Това са:

  • Притъпен или безизразен афект (загуба на емоционална изразителност). Лицето на човека не реагира и остава безизразно, а речта му е лишена от жизненост и топлина.
  • Алогия (бедност на речта). Човекът няма какво да каже и е неспособен да развие идеите си. Лекарят трябва да съумее да различи алогията от нежеланието да се говори.
  • Аволиция. Човекът не е в състояние да започва или поддържа целенасочени дейности. Способен е дълго време да седи на едно място, без да покаже интерес към груповите занимания.
  • Анхедония (загуба на способността за изпитване на удоволствие).
  • Негативните симптоми като цяло са по-трудни за преценяване от позитивните, тъй като могат да бъдат повлияни от съпътстващо депресивно състояние или от нестимулираща среда. Те обаче са причината за голяма част от тежката болестност и проблемите, свързани с шизофренията.

    Други симптоми и характеристики

    Въпреки че това не са диагностични признаци на шизофрения, повечето пациенти проявяват:

  • Дисоциативни симптоми, най-вече деперсонализация и дереализация (променено възприемане на себе си и/или околния свят).
  • Аносогнозия. Първоначално терминът се отнася до неспособността на пациенти с инсулт да осъзнаят физическите си увреждания, но понякога се използва и за същия проблем при страдащите от шизофрения. Аносогнозията е свързана с несъобразяване с лечението, по-висок риск от повтарящи се психотични епизоди и по-лоши прогнози за излекуване.
  • Нарушения вследствие на злоупотреба с наркотични вещества. Около 50% от пациентите с шизофрения отговарят на критериите за с злоупотреба с наркотици или зависимост към тях. Злоупотребата с наркотици не води до шизофрения, но може да влоши симптомите на заболяването. Пациентите често проявяват особено лоши реакции към амфетамини, кокаин, РСР (фенциклидин, наричан още „ангелски прах“) и марихуана. Смята се, че страдащите от шизофрения са привлечени от наркотиците като самолечение за някои от симптомите си. Най-често те злоупотребяват с тютюна; 90% от пациентите са страстни пушачи (в сравнение с 20—30% сред общото възрастно население). Пушенето е сериозен проблем за хората с шизофрения, тъй като намалява ефекта от антипсихотичните медикаменти и същевременно увеличава риска от рак на белите дробове и други болести на дихателната система.
  • Суицидна наклонност. Около 40% от пациентите с шизофрения правят поне един опит за самоубийство, като 10% рано или късно успяват.
  • Често наличие на обсесивно-компулсивно (натрапливо) и/или паническо разстройство.
  • „Спускане надолу“. Социологически термин за по-ниско образование и професионална реализация в сравнение с родителите.
  • Насилствено поведение

    Заслужава си да споменем за връзката между шизофренията и насилието, защото това има огромно значение за реакцията на близките и обществото към диагнозата. Учени във Великобритания и САЩ са установили, че шизофренията е белязана с по-тежко клеймо в сравнение с повечето психични заболявания, до голяма степен заради експлоатираните от медиите теми за необясними убийства, разчленяване на животни и други злодеяния, извършени от човек с шизофрения. Много пациенти споделят, че популярният образ на шизофреника като „бомба със закъснител, която всеки момент може да избухне“ е източник на сериозен емоционален стрес.

    Рисковите фактори за насилие при пациент с шизофрения включват принадлежност към мъжкия пол, възраст под 30 години, предишни случаи на насилие, параноиден подтип на заболяването, нарушаване на режима за прием на лекарствата и сериозни злоупотреби с наркотици. В същото време трябва да отбележим, че повечето престъпления, свързани с насилие, не се извършват от хора, страдащи от шизофрения.

    Диагностициране на шизофренията

    Шизофренията не се характеризира с признаци, които са присъщи единствено на нея, нито с един конкретен симптом, който категорично да определи диагнозата. Освен това не съществуват лабораторни или образни изследвания, които да могат да подскажат или потвърдят наличието на шизофрения. Диагнозата се поставя въз основа на сбор или група от сродни симптоми, които според справочника DSM-IV-TR са „свързани с нарушено професионално или социално функциониране“.

    В процеса на диагностицирането лекарят снема подробна анамнеза и назначава лабораторни изследвания на кръв и урина, за да се изключат други медицински проблеми или злоупотреба с наркотични вещества, които могат да бъдат съпътствани от нарушения на поведението. Понякога се правят рентгенови или други образни изследвания. Медицинските състояния, които трябва да бъдат изключени, са епилепсия, травма на главата, мозъчен тумор, синдром на Къшинг, болест на Уилсън, болест на Хънтингтън и енцефалит. Наркотиците, които могат да причинят симптоми, напомнящи на шизофрения, са амфетамини, кокаин и фенциклидин (РСР). При по-възрастни пациенти трябва да се изключат още деменция и делир. Ако пациентът има или е имал професия, изискваща излагане на живак, полихлорирани бифенили или други токсични вещества, при диференциалната диагноза трябва да се вземе предвид и възможно отравяне.

    Изключване на други психични разстройства

    Необходимо е да се изключат и други психични разстройства, които могат да бъдат придружени от психотични симптоми, като разстройства на настроението, краткотрайни психотични разстройства; неконкретизирано дисоциативно разстрой­ство или дисоциативно разстройство на идентичността; налудно разстройство; шизотипно, шизоидно или параноидно разстройство на личността; первазивно разстройство на развитието ( аутизъм ). При децата началните прояви на шизофрения трябва да бъдат разграничени от проблеми с общуването, дезорганизирана реч и синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието.

    След изключване на други физически и психични нарушения трябва да се определи дали пациентът отговаря на следните критерии, дефинирани в справочника DSM-IV-TR по следния начин:

    • Наличие на позитивни и негативни симптоми. Пациентът трябва да демонстрира два или повече от следните симптоми в продължение на един месец: налудности, халюцинации, дезорганизирана реч, дезорганизирано или кататонно поведение, негативни признаци.
    • Спад в социалното, личното и професионалното функциониране, включително влошаване на личната хигиена и грижата за себе си.
    • Продължителност. Симптоматичното поведение трябва да продължава най-малко шест месеца.
    • Изключени са нарушения на настроението, разстройство вследствие на злоупотреба с наркотични вещества, болестни физични състояния и нарушения в развитието.
    • В края на първото десетилетие на XXI век лечението на шизофренията се фокуси­ра върху намаляване на симптомите и превенция от повторната им поява, тъй като причините за заболяването все още не са изяснени. За съжаление не всички пациенти с шизофрения получават адекватно лечение.

      Първото средство при лечение на шизофренията са антипсихотичните медикаменти. Лекарствената терапия обаче се усложнява от няколко фактора: непредсказуемостта на реакцията на индивида към определени лекарства, потенциално проблемните странични ефекти, високите нива на злоупотреба с наркотични вещества при пациенти с шизофрения, възможността за лекарствени взаимодействия между антипсихотичните медикаменти и антидепресанти или други (назначени или не) лекарства.

      Едно от най-сериозните предизвикателства при медикаментозното лечение на пациенти с шизофрения е редовният прием на лекарствата. Много болни не вземат предписаните им лекарства, тъй като те не повлияват добре на симптомите им или водят до неприятни странични ефекти. След стабилизиране на пациента може да му се приложи антипсихотично лекарство с удължено действие. Този вид медикаменти имат ефект в продължение на две до четири седмици; предимството им е, че предпазват болния от забравяне или пропускане на дневните дози. Освен това някои пациенти, които не реагират на оралните невролептици, показват по-добри резултати при лечение с медикаменти с удължено действие.

      Първите антипсихотични лекарства срещу шизофрения бяха представени през 50-те години на XX век под името допаминови антагонисти. Наричани понякога невролептици, те включват халоперидол (Haldol), хлорпромазин (Thorazine), перфеназин (Trilafon) и флуфеназин (Prolixin). Около 40% от пациентите обаче не се повлияват от лечение с тези медикаменти. Невролептиците успешно овладяват повечето позитивни симптоми на шизофренията и намаляват честотата и тежестта на повторните прояви на заболяването, но не оказват желания ефект върху негативните признаци. Освен това са придружени от проблемни странични ефекти, вариращи от сухота в устата, замъглено зрение и психомоторна възбуда (акатизия) до дълготрайни нарушения като тардивна дискинезия (разстройство, характеризиращо се с неволни движения на устата, устните, ръцете и краката). Тардивната адискинезия засяга около 15-20% от пациентите, при които лечението с невролептици продължава няколко години. Тези неразположения са една от причините 40% от пациентите, лекувани с по-старите антипсихотични средства, да не се придържат към новия си режим.

      Атипични антипсихотици

      Атипичните антипсихотици са по-нови лекарства, въведени през 90-те години на XX век. Наричат се още серотонин-допаминови антагонисти. Те включват арипипразол (A hill f у), клозапин (Clozaril), рисперидон (Risperdal), кветиапин (Seroquel), зипразидон (Geodon) и оланзапин (Zypreха). Те са по-ефективни за лечението на негативните симптоми на шизофренията и имат по-малко странични ефекти в сравнение с разгледаните по-горе антипсихотици. Клозапин се смята за ефективен при пациенти, които не се повлияват от невроплептици, и помага за намаляване на опитите за самоубийство. Атипичните антипсихотици обаче също имат някои странични ефекти, като напълняване, а приемащите клозапин трябва редовно да следят кръвта си за признаци на агранулоцитоза (спадане на броя на белите кръвни телца).

      Клиничните изпитания за ефективността на антипсихотиците, финансирани от Националния институт за психично здраве и координирани от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, проследиха ефективността на няколко атипични антипсихотични средства в сравнение с тези на конвенционалните лекарства. Противно на очакванията бе установено, че новите лекарства не показват съществено по-добри резултати от по-старите. Една от целите на изследването бе да помогне на пациентите с шизофрения и техните лекари да вземат решение за смяна на лечението, когато даден антипсихотичен медикамент се окаже неприемлив поради недостатъчно овладяване на симптомите или сериозни странични ефекти.

      Други медикаменти по лекарско предписание

      Осемдесет процента от пациентите с шизофрения страдат от тежка депресия през целия си живот; други се борят с различни фобии или тревожни разстройства. Лекарят може да предпише антидепресанти или кратък курс на лечение с бензодиазепини успоредно с антипсихотичните медикаменти.

      Лечение на шизофренията

      Пациентите с шизофрения обикновено се хоспитализират по време на острите психотични епизоди, за да не наранят себе си или други хора, както и за да се започне лечение с антипсихотични медикаменти. При първия психотичен епизод обикновено се прави изследване с компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се изключи структурно мозъчно заболяване.

      Извънболнично лечение

      От 90-те години на XX в. пациентите с шизофрения, които са стабилизирани с помощта на антипсихотични медикаменти, получават различни психосоциални терапии, които им помагат да изградят мотивация, да се грижат за себе си и да формират отношения с други хора. Освен това, тъй като първите прояви на болестта прекъсват образованието или професионалното обучение на много пациенти, съществуват и терапии за усъвършенстване на социалните и професионалните умения.

      Специфичните методи, използвани при болни от шизофрения, включват:
    • Рехабилитационни програми. Те могат да предлагат професионални (трудови) консултации, професионално обучение, обучение за решаване на проблеми и управление на пари, използване на обществен транспорт, усъвършенстване на социалните умения.
    • Когнитивно-поведенческа терапия и подкрепяща психотерапия.
    • Семейно психологично образование. Целта на този подход е да помогне на останалите членове на семейството да разберат състоянието на своя близък, да се справят с проблемите, които то поражда, и да намалят стреса, който би могъл да предизвика повторна проява на болестта.
    • Групи за самопомощ. Те предлагат взаимна подкрепа на пациентите и на техните семейства. Понякога насочват към повече информация и по-добро лечение, както и за защита от общественото клеймо и дискриминацията на пазара на труда.
    • Терапия с витамини, минерали и хранителни добавки

      Алтернативните и допълващи терапии, които към 2008 г. се проучваха за лечение на шизофрения, включваха азиатското растение гинко билоба и витаминна терапия. Според едно китайско изследване група пациенти, които не били повлияни от конвенционалните антипсихотични медикаменти, реагирали благоприятно на тринайсетседмично пробно лечение с екстракт от гинко, при това със значително по-малко странични ефекти. Натуропатите предлагат витаминна терапия, като се позовават на факта, че много пациенти с шизофрения страдат от дефицит на различни хранителни вещества. Добавките, които те препоръчват, са фолиева киселина, ниацин (витамин В, или РР), витамин В6 и витамин С. Незаменимите мастни киселини (като рибено и ленено масло) и женшенът възстановяват баланса на ума и намаляват страничните ефекти от антипсихотичните медикаменти, но не бива да се приемат без консултация с лекар.

      Витамин В комплекс е много важен продукт за подкрепа на нервната система, но и на целия организъм. Всяка таблетка от витамин В комплекс съдържа: Ниацин ( B3) – 16 мг ; Пантотеонова киселина (B5) – 6 мг, Рибофлавин (B2) – 1.4 мг; Витамин B6 – 1.4 мг; Тиамин (B1) – 1.1 мг; Биотин – 500 мkg, Фолиева киселина – 200 мkg, Витамин B12 – 2.5 мг. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Уникална витамин С комплекс в течна форма за по-лесно и бързо усвояване.Мощно антиоксидантно действие за ефективо предпазване от вредното въздействие на свободните радикали. Стимулира имунната система и предпазва нервната и сърдечно-съдовата системи, както и цялостното здраве на организма. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Рибеното масло от сьомга доставя на организма недостигащите сложни ненаситени Омега – 3 мастни киселини, които не могат да се образуват в биологически активна високо концентрирана форма в организма. Всяка капсула съдържа съдържа 500 mg ценно рибено масло (смесен концентрат от масло от сьомга) с над 30% естествени, сложни ненаситени омега – 3 мастни киселини EPA (около 18%), DHA (около 12%) и DPA (около 2,5%) и 3,4 mg естествен витамин Е.

      Полиненаситените мастни киселини на лененото масло поддържат гъвкавостта и здравината на клетъчните мембрани, подкрепят всички процеси в организма. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Маточината е позната и се използва от векове при проблеми с нервната система. Успокоява симптомите на нервност и потиска симптомите в климакса. Безсънието и смущенията в съня също се повлияват благоприятно от екстракта. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Намаляващи стреса техники, като дихателните упражнения и двигателните терапии ( йога , тай чи и чи гун ), също оказват благотворен ефект. От решаващо значение за овладяване на болестта обаче си остава дълготрайното спазване на определения лекарствен режим.

      Билки за шизофренията

      Тази билка е много ефективна при лечение на всички видове нервни разстройства и мозъчни дисфункции. Тя премахва всички токсини от кръвта и подобрява нейната циркулация. Подмладява увредените нервни клетки и възстановява химическия баланс в мозъка. Също така осигурява съществена сила на нервите и тъканите и ги поддържа в добро здраве. Сварете две чаши вода (400 мл) и добавете една чаена лъжичка изсушена билка Готу Кола. Дръжте съда покрит в продължение на половин час, след което се прецежда и се пие половината от отварата веднага, а другата половина след четири часа.

      Тази билка има безценни лекарствени свойства, тъй като лекува широк спектър от заболявания. За да се лекува и излекува шизофренията е важно да се поддържа баланс на захарта в кръвта. Дисбалансът в нивата на кръвната захар предизвиква гняв, депресия и раздразнителност. Женското биле съдържа съединение, който регулират нивото на захар в кръвта. Също така успокоява ума и насърчава последователното мислене. Една супена лъжица от смлян корен от женско биле се слага в една чаша вряща вода (200 мл). Оставя се да ври в продължение на три минути, след двадесет минути прецедете чая и пийте всяка сутрин 15 минути преди хранене.

      Тази билка е популярна за използване на облекчаване на нервност, тревожност и депресия. Тя съдържа мощни химикали и флавоноиди, които елиминират оксидант замърсителите, които нарушават емоционалните и физически функции. Също енергизира мозъка и тялото. Вземайте таблетките според указанията на опаковката. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Тази билка е много добра за лечение на шизофрения. Той стимулира кръвообращението и увеличава притока на кръв към мозъка по този начин повишаване на функцията на нервната система. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Жен шен комплекс представлява ефикасна комбинация от трите основни типа Жен-шен – Американски, Сибирски (елеутерокок) и Корейски (панакс). Униклана комбинация включваща мощен природен адаптоген и енрготоник.Тази билка е мощен успокоител. Тя увеличава способността за концентрация и подобрява когнитивността. Също така увеличава паметта и подобрява умствените способности. Приемайте по по 1-2 капсули на ден, сутрин с вода. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Продуктът Гинко билоба плюс жен шен засилва паметта, нормализира кръвното налягане, нивата на кръвната захар и подобрява обмяната на веществата. Увеличава имунитета, засилва защитните сили и активира работоспособността. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

      Пациентите с ранно начало на шизофрения по-често са мъже, отличават се с по-ниско ниво на функционирането преди заболяването, повече мозъчни аномалии, по-забележими негативни симптоми и като цяло по-лоша прогноза за изхода от лечението. Пациентите с по-късни първоначални прояви на болестта обикновено са жени, с по-малко мозъчни аномалии и нарушения на мисленето и по-голям шанс за трайно стабилизиране.

      Средностатистическото протичане и изход от лечението при шизофрения е по-лошо, отколкото при повечето психични заболявания. По данни на Националния институт за психично здраве около 20% от пациентите се възстановяват напълно до нивото на функциониране отпреди заболяването, но останалите 80% срещат затруднения със завръщането си в обществото. Те често не постигат високи резултати в училище и на работното място и трудно създават здрави отношения с другите хора. Повечето пациенти с шизофрения (60—70%) не сключват брак и нямат деца; преобладаващата част от тях поддържат съвсем малко приятелски отношения и социални контакти. Тези социални бариери, както и стресът от самите признаци допринасят и за високия брой самоубийства. Около 10% от болните от шизофрения извършват самоубийство през първите десет години след поставяне на диагнозата — 20 пъти по-често в сравнение с общото население.

      При страдащите от шизофрения, които преживяват множество стресиращи промени в живота си или имат чести контакти с членове на семейството, които реагират критично или твърде емоционално, се наблюдава по-висок риск от повторна поява на заболяването. Като цяло най- важната част от дългосрочната грижа за пациентите с шизофрения е спазването на предписания лекарствен режим.

      Към този момент все още не е известен начин за предотвратяване на шизофренията.

      За лечение на шизофренията трябва да вярвате на лекаря си

      Основни термини, използвани в медицината във връзка с шизофренията

      Агранулоцитоза – нарушение в състава на кръвта, характеризиращо се с намален брой циркулиращи бели кръвни телца (от типа гранулоцити). Белите кръвни телца защитават организма от инфекции. Агранулоцитозата е потенциален страничен ефект при част от по-новите антипсихотични медикаменти, използвани за лечението на шизофренията.

      Акатизия – развълнувани или неспокойни движения, обикновено на краката, придружени от чувство за дискомфорт; чест страничен ефект на невролептичните медикаменти.

      Анхедония – загуба на способността за изпитване на удоволствие. Един от т.нар. негативни симптоми на шизофренията, както и на тежката депресия.

      Анозогнозия – неосъзнаване на собственото заболяване. Терминът обикновено се използва за пациенти с инсулт, но понякога се употребява и за същата проява при болни от шизофрения. Анозогнозията, изглежда, се предизвиква от самото заболяване; тя не е форма на отрицание или неуместен механизъм за справяне със състоянието. Тя обаче играе роля за нежеланието на пациента да спазва предписаното му лечение и съответно за повишения риск от повторна проява на симптомите.

      Атипични антипсихотици – група медикаменти за лечение на психотични симптоми. Въведени са през 90-те години на XX век и включват клозапин, рисперидон, кветиапин, зипразидон и оланзапин. Наричат се още серотонин-допаминови ан­тагонисти.

      Афект – изразяване на емоция пред други хора чрез изражение на лицето, жестове и тон на гласа. Афектът може да бъде безизразен (равнодушен, липса на емоционално изражение), притъпен (минимална емоционална реакция), неадекватен (неуместни емоционални изражения) и лабилен (резки и внезапни промени във вида и силата на емоцията).

      Болест на Уилсън (болест на Коновалов, хепатолентикуларна дегенерация) – рядко наследствено заболяване, характеризиращо се с високи нива на химичния елемент мед в мозъка и черния дроб. Възможно е да причини психични симптоми, наподобяващи шизофренията. Деменция прекокс – термин, с който е обозначавана шизофренията в края на XIX век.

      Дистония – болезнени неконтролируеми мускулни крампи или спазми; един от екстрапирамидните странични ефекти на антипсихотичните медикаменти.

      Допаминови антагонисти – по-старият клас от антипсихотични медикаменти, наричани още невролептици, които блокират рецепторите на клетките за мозъчния невротрансмитер допамин.

      Екстрапирамидни симптоми – група странични ефекти, свързвани с антипсихотичните медикаменти. Такива са паркинсонизмът, акатизията, дистонията и тардивната дискинезия.

      Налудност – измамно убеждение, противоречащо на действителността и неподлежащо на разумно оборване. Често срещаните при шизофрения налудности включват страх от преследване, неадекватна представа за собствената значимост (наричана понякога мания за величие) и налудно убеждение, че страдащият е обект на контрол от страна на други хора.

      Кататония – двигателно разстройство на поведението, характеризиращо се със ступор („замръзване“) или случайни, безцелни действия.

      Морбидност- здравните проблеми и болестните симптоми, свързани с психичното разстройство.

      Невролептици – по-старият тип антипсихотични медикаменти за лечение на шизофренията.

      Негативни симптоми – симптоми на шизофрения, отразяващи липсата или загубата на нормални функции.

      Паркинсонизъм – набор от симптоми, първоначално свързвани с болестта на Паркинсон, които могат да се проявят и като странични ефекти на невролептичните медикаменти. Включват треперене на пръстите или ръцете, несигурна походка и схванатост (ригидност) на мускулите.

      Подкрепяща терапия – подход в психотерапията, чиято цел е да насърчи пациента и да му предложи емоционална подкрепа (за разлика от информативните, опознавател- ните или образователните подходи в лечението).

      Позитивни симптоми – симптоми на шизофренията, отразяващи пре­комерни или изкривени нормални функции.

      Полигенен – качество или разстройство, породено от общото действие на група гени. Повечето характеристики на човека, включително ръст, тегло и структура на тялото, са полигенни. Шизофренията и късната поява на болестта на Алцхаймер се смятат за полигенни разстройства.

      Притъпен афект – загуба на емоционална изразителност, наблюдавана при някои пациенти с шизофрения.

      Продромален – предшестващ, предупредителен. Първият психотичен епизод на шизофренията често се предхожда от продромална фаза.

      Психоза – тежко състояние, характеризиращо се със загубата на връзка с действителността и влошаване на нормалните социални функции. Примери за психоза са шизофренията и параноята. Психозата обикновено е един от белезите на по- всеобхватно разстройство, а не разстройство само по себе си.

      Референциална налудност – налудност, при която човек погрешно възприема предмети, незначителни събития или поведението на други хора като непосредствено свързани с него самия. Подобни погрешни възприятия, които не са толкова неподатливи на обективни възражения колкото налудността, понякога се наричат референциални идеи или представи.

      Симптоми на Шнайдер – другото название на симптомите на шизофренията от първи ранг.

      Симптоми от първи ранг – набор от симптоми, смятани за диагностични за определянето на шизофрения. Те включват налудности, соматични халюцинации, чуване на гласове, които коментират поведението, и убеждение за внушени мисли или затваряне в себе си. Понякога се наричат симптоми на Шнайдер, по името на Курт Шнайдер, немския психиатър, който ги изброява през 1959 г. Серотонин-допаминови антагонисти – антипсихотични медикаменти от второ поколение, наричани още атипични антипсихотици. Такива са клозапинът (Clozaril), рисперидонът (Risperdal), оланзапинът (Zyprexa) и др.

      Стриатум – част от базалните ганглии; дълбока структура в мозъчните полукълба. Смята се, че ненормално високите нива на допамин в стриатума са свързани с на- лудностите и халюцинациите при шизофренията.

      Тардивна дискинезия – състояние, характеризиращо се с неволни движения на езика, челюстта, устата, лицето или други групи от мускули, което обикновено се проявява при продължителна антипсихотична терапия или след нейното пре­кратяване. Понякога е необратимо.

      Тест за връзка с реалността – проверка на способността на човек да различава субективните си чувства от обективната действителност.

      Халюцинация – измамни сетивни възприятия. Халюциниращият човек може да чува звуци или да вижда хора или обекти, които в действителност липсват. Халюцинациите могат да засегнат също така обонянието, допира и вкуса.

      Хебефренна шизофрения – по-стар термин за това, което днес е известно като дезорганизиран подтип на шизофренията.

      Хорея на Хънтингтън – наследствено заболяване, което обикновено се проявява на средна възраст и се характеризира с постепенна загуба на мозъчните функции и неволни движения. Някои от симптомите наподобяват тези на шизофренията.

      lekuva.net